Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
3.08.2010 г., 16:11 ч.

Светът на думите 

  Поезия » Друга
580 0 3

Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката
в дъждове от очакване - летен порой,
и прогонвах душата на липсата,
а се раждах във друг под заслон.
От прозрачни мехурчета думите
се превръщаха в цветен балон,
и политаха очите, ръцете ми,
а нозете във танц със поклон.
Аз танцувах, и вятърът дишаше
във косите ми с цвят на бадем,
листи шеметни завихрено пишеше
за звездите над моя балкон.
Знаех, че всяка искричка е нежност,
и затова са звездите трептящи,
всяка вечер и луната с копнежност
я поливах със чувства туптящи.
Този свят на видения, сънища,
на любов, на доверие и на мечти,
може би вече си тръгва от мене,
а аз не намирам за сбогуване думи...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е великолепно постижение, според мен. И не знам защо е малко коментирано... Но понякога стойностното предизвиква възхищение и... мълчание!
  • Не, Андромаха точно това писах и това исках да кажа:
    "Аз танцувах, и вятърът дишаше
    във косите ми с цвят на бадем,
    листи шеметни завихрено пишеше
    за звездите над моя балкон."
    Благодаря Ивон, и на теб благодаря Мариники разбира се, че там в сърцето и завинаги!
  • много любов има в думите ти, Джейни...
    и винаги ще има...любовта е в сърчицето ти...с обич.
Предложения
: ??:??