Светът пропада без тебе...
Светът пропада без тебе
и се завирам в стената.
Смехът ми е непотребен
и съм най-малко жената,
дето съм наумила,
че ще ти стигне съвсем.
Къдря поредната рима,
рутя пореден серсем.
Сричам поредната улица,
гълтам решени сълзи.
Не се натискам за “Пулицър”,
нито ще гледам кози.
Дъвча поредния облак
сред окосената ръж.
Кон. И поредният момък
се препоръчва за мъж.
Стената вече се срути.
няма я зрялата ръж.
Нямам теб. Имам си куче.
Не знае думата “Дръж!”
© Лили Радоева All rights reserved.
