Светът за обич е направен
Да бъде, или да не бъде?
Ще бъде! – рече ориста
и порив – от света осъден,
в сърцето тихо заблестя.
Извади раздвоен език
тълпата с клюките – отрова.
А под небето – нищо ново
и всеки юда е безлик.
Отдавна зная, че не бърка,
душата ми. Към теб летя.
Рефренът им съвсем изтъркан –
куп все изкуствени цветя.
И уж ми виеха венец,
а се оказа клуп, бесило...
И всеки набеден светец,
усмихва се безкрайно "мило"
Понякога и аз съм крива,
за ден, за два, дори за три...
На птица плач не ѝ отива,
тя има песни за сестри...
На буря хленч не ѝ прилича,
свят – от порои, огън, мъст...
Тя с кротък дъжд те заобича...
За юдите е тежък кръст.
Да си го носят. И със здраве!
Светът за обич е направен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
