Светът заплака
Времето ме тегли. Като вакуум.
В студена безразличност ме души.
Да тръгна ли? Дали да чакам?
Ще грейне ли? Дали ще дойдеш ти?
С препълнени от обич шепи,
с усмихнато за мен лице,
да ми дариш тревите и небето,
да ми дариш най-чистото небе
и най-зелените поляни,
достигани единствено в съня,
в съня родени - от мечтание,
за сбъдване в зеници на жена.
.....................................................
Да тръгна ли? Дали да чакам?
Вали. Навсякъде вали.
Светът за тебе е заплакал,
той плаче в моите очи.
© Деян Димитров All rights reserved.
