Apr 24, 2006, 6:08 PM

Свидетел

  Poetry
862 0 2
Ту горчива, ту много сладка -
за теб сърце, си отава загадка
любовта, от която по капчица пием,
свято чустваме и раздаваме ние.

Ту забързана, ту толкова бавна,
изживяна някога, сега пък си славна,
ти не бързаш от нас да се скриеш
и поднасяш нектар да ни опиеш.

Ту явна, ту твърде прикрита,
но винаги за душите ни открита,
ти си чудото малко и откровение
и свидетел на нашето възкресение!

23.04.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...