yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
Sep 20, 2021, 8:28 PM  

Свидетелят от последния ден 

  Poetry » Phylosophy
303 2 9

СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН

 

Клепалото на черквата замлъкна,

сърцето на камбаната се спука.

И питам се – Защо ли тук замръкнах –

в безименна и неизвестна пустош?                

 

В иконите – останали без пръсти,

разтече се боя с арабска  гума.

А отчето дори не се прекръсти.

– Анатема! – единствено издума.     

 

Невям усетили апокалипсис,

превзеха небесата синегушки –

и тупаха в дворовете – без писък,

оголени, оцъклени, бездушни.

 

Не нося светлина – да ги покрия,

ни хляб, ни вино, нямам даже прошка.

Луната – вампирясала, ли вие

присвита като псе – пред всяка прочка?

 

Оставам без криле и без посока,

в очите ми гнезди разгулен вятър.

По хълма крета счупена триколка

и някой с взлом ограбил е душата.

 

Изтлея ли в предизгревната пяна –

в селцето и сред призрачните ниви,

ще бъда сол за всяка ваша рана –

да ви напомням, че сте още живи.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??