Jul 5, 2018, 7:40 AM

Свобода

  Poetry
590 1 0

Удар! Невзрачно малко сиво птиче

се блъсна в леден, стъклен коридор.

Опита се със всичка сила слабото мъниче

да преодолее страшния, студен затвор.

 

След толкова безсилни опити

то падна изтощено на земята.

Изплашеното сърчице  тупти

премазано във болки. Пулсира тишината.

 

....  

 

Във междучасие в училищната класна стая

всред развилнели, млади гласове,

потъва в своето мълчание госпожицата  „Никоя”

 със поглед впит в чина. Сама в класа на седми „б”.

 

Безмълвна, някак си обикновена,

невзрачна без нагледна красота.

От всички бе за грозна обявена -

 словесен изстрел право във целта.

 

Сърцето и се сви в кълбо ударено,

душата сгърчи се в силна болка.

Очите гледаха в огледалото размазано,

във миг търкулна се сълза на пода.

 

Тълпата грозно ѝ крещи, а тя се задушава,

но в този миг като на сън дочува глас един.

Сърцето ѝ за глътка въздух прималява,

изправено момче всред викове стои.

 

Едно момче, съвсем обикновено

успя да спре стихийната  вълна.

Дали не беше ангел от небето

или поредната илюзия, лъжа?

 

Но грозното, отхвърлено момиче - необикновено

стана на мига. От вън  проникна лъч от топлина.

 

...

 

Христос дойде - отключи се вратата.

Прозорец се отвори, разля се светлина

и всичко стана ново - разцъфна красотата

и виковете спряха - настъпи Свобода!

 

Сияние! Едно красиво малко птиче

се блъсна в леден, стъклен коридор.

Погледна към небето крехкото мъниче -

в мига прозорец грейнал открива неговия взор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....