Nov 30, 2008, 12:51 PM

Свобода

  Poetry » Love
1.7K 0 5
Свобода!
Простор и птици.
Ще живея сега,
когато пътят ми чист е.

Когато вятърът лудува
със самотните листа,
когато всичко ми се струва,
че носи смисъл, топлина.

Ще живея сега, щом мога
на гърдите ти да отпочина,
от въглените да раздухам огън,
да се усмихвам даже без причина.

Ще живея.
Дори и да ме убиват
думите на хора зли.
Пред очите ми птици танцуват.
Свободна съм!
                            И това ми стига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Табакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...