Nov 30, 2008, 12:51 PM

Свобода

  Poetry » Love
1.7K 0 5
Свобода!
Простор и птици.
Ще живея сега,
когато пътят ми чист е.

Когато вятърът лудува
със самотните листа,
когато всичко ми се струва,
че носи смисъл, топлина.

Ще живея сега, щом мога
на гърдите ти да отпочина,
от въглените да раздухам огън,
да се усмихвам даже без причина.

Ще живея.
Дори и да ме убиват
думите на хора зли.
Пред очите ми птици танцуват.
Свободна съм!
                            И това ми стига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Табакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...