Nov 26, 2015, 10:40 PM

Свобода

  Poetry » Other
672 0 0

Нямам право 

за тая цялата любов -
и не любов, а обич.
И обич не, а копнеж за обич.

 

Нямам право, 

аз, преструващият се безделник.
И не безделник, а безразумник.
И безразумник не, а бездушевник.

 

Нямам право,
щом искрата в мен на лъч не струвам.
И не на лъч, а на светило.
И на светило не, а на Слънце.

 

Нямам право,
щом атомът на чумата още жив във мен тупти.
И не на чумата, а на забравата.
И на забравата не, а на Духа смъртта.

 

И право нямам 

за вечния живот престорен,
И не престорен, а измислен.
И измислен не, а илювзорен.

 

Право нямам,

щом ще се разлистя.

Ще се разлистя, да, и ще увяхна.
Ще увяхна, да, и ще се забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...