Нямам право
за тая цялата любов -
и не любов, а обич.
И обич не, а копнеж за обич.
Нямам право,
аз, преструващият се безделник.
И не безделник, а безразумник.
И безразумник не, а бездушевник.
Нямам право,
щом искрата в мен на лъч не струвам.
И не на лъч, а на светило.
И на светило не, а на Слънце.
Нямам право,
щом атомът на чумата още жив във мен тупти.
И не на чумата, а на забравата.
И на забравата не, а на Духа смъртта.
И право нямам
за вечния живот престорен,
И не престорен, а измислен.
И измислен не, а илювзорен.
Право нямам,
щом ще се разлистя.
Ще се разлистя, да, и ще увяхна.
Ще увяхна, да, и ще се забравя.
© Ангел Всички права запазени