Sep 22, 2010, 9:52 PM

Свобода, вземи ме...

  Poetry
713 0 4

              Свобода -

        зелена, неразбрана, дива -

            не ме забравяй, тук съм... на крилата ти.

Оплетена в живота си верига, душата си при теб изпратих.

           Свобода -

    красива, неподправено  трънлива.

Върни ми хоризонта неузрял, върни насетне и живота ми насила.

Върни ме, ако можеш, Свобода!

Понесена като воал,  улавям те в прозореца картина (жива).

    Без четка  изрисуван ритуал е полетът на волна чучулига.

          Добре, вземи сърцето ми при теб.

                Като отплата... то без теб заспива.

Вземи и дните ми пред мен:), вземи ме цялата, Bellissima.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...