Свободният дух
Забравих усмивките си бели
върху платно от корабни въжета,
загубих мириса си на жасмин,
окапана в кал от думи.
Продадох дрехите си от цветя,
изхвърлих книгата си за смирение
и тръгнах към морето.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Забравих усмивките си бели
върху платно от корабни въжета,
загубих мириса си на жасмин,
окапана в кал от думи.
Продадох дрехите си от цветя,
изхвърлих книгата си за смирение
и тръгнах към морето.
© Ваня Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...