Apr 21, 2020, 11:16 AM

Свят, опомни се

  Poetry
1K 3 13

 

Светът е препълнен с кухи величия,

надянали своите смърдящи отличия!

 

Светът е музика, трън или цвят.

Свят, в който не всеки ще стане ти брат!

Свят - изтъкан от всякакви нишки,

свят - избродиран с много въздишки.

Кому са нужни военни таланти,

големи магнати и фабриканти?

Опасност бушува- коварна и зла,

която побира се на върха на игла!

 

Корона - тя носи, но не и с позлата.

Вирус ни дебне, променя съдбата.

Свят, опомни се! Скрои се наново!

Творецът ти даде разсъдък и слово,

за да живееш в пълна хармония,

а не във калта и във агония.

Защото без разум и доброта,

животът ще бъде звезда без искра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия All rights reserved.

Comments

Comments

  • https://www.facebook.com/share/p/asnuKD4sEm4CwRhi/ Точно! Това ми е от снощи. Поздрави!
  • Благодаря ти, Люси, че отдели време да прочетеш стихотворението ми.
  • Безпощадно казано в силно въздействащ стих. Дано повече хора го прочетат.
  • "Светът е препълнен с кухи величия,
    надянали своите смърдящи отличия!"

    Това ми допадна много и не е само, защото има думата "кухи" използвана
  • Истинско!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...