Jan 25, 2012, 1:35 PM

Свят за двама 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
977 0 10
Патронникът когато не тежи,
олекват безвъзвратно сетивата.
И все по- ниско гарванът кръжи,
усетил на живота празнотата.
Часът на истината е дошъл,
изчезва на дъгата красотата.
Смехът на демоните, кикот зъл,
полюшва диво на Адам чреслата.
Грехът Адамов, Божият Завет
зареждат с вяра вековете.
А Раят пак ще бъде ли превзет?-
гадаят вечно, в унес, ветровете. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??