Патронникът когато не тежи,
олекват безвъзвратно сетивата.
И все по- ниско гарванът кръжи,
усетил на живота празнотата.
Часът на истината е дошъл,
изчезва на дъгата красотата.
Смехът на демоните, кикот зъл,
полюшва диво на Адам чреслата.
Грехът Адамов, Божият Завет
зареждат с вяра вековете.
А Раят пак ще бъде ли превзет?-
гадаят вечно, в унес, ветровете.
И само Ева от реброто на Адама
гради невъзмутимо своя Свят за двама!
© Радко Стоянов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления!