Свят за плашила
Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат
сред нивата и плевели и плява.
Парцалената риза ти крадат,
и шапката едничка ти остава.
Мирише ти на хляб и чернозем,
сънуваш нощем пеещи каруци.
И дреме ти на шапката, съвсем,
за враните, опърпани и куци.
И всяко лято в шапката гнезди,
деца отглежда волна чучулига.
И птича песен, вятър и звезди,
са свят за теб. За врани недостига...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
