Свърши се нашето кино
Свърши се нашето кино
(по Марина Кауханен)
Вечер. Горещо.
Нашата среща
оглежда неонът със слуз...
Нотка минорна.
Пием. Не спорим.
Лее се черният блус.
Мирис мускатен.
Димът - като вата,
даже напомня тамян...
Тъмно и трепетно.
- Колко си ветренна...
Колко, от теб, съм пиян!
Мравки по кожата.
"- Такси?!" - ще предложа.
"- Не искаш ли?!" "- Да! Ама Вчера..."
Късно да почваме.
Джин с многоточие...
"- Сбогом, Приятелю верен..."
Небето закапа.
Звездите окапаха.
Счупена, чашата с джина...
Черна палитра.
Липсват субтитри.
Свърши се нашето кино...
© Красимир Дяков All rights reserved.
