Oct 9, 2005, 4:20 PM
Сякаш няма път
Събличай ме!
Целувай ме!
В безвремие
да се стопя,
да се разлея,
като приливна вълна,
достигнала брега.
Не оставяй мрака
в душата ми
гнездо да свива!
Не оставяй
демони зловещи,
да ме приютят!
Люби ме!
Мислите тежат
и пускат корени.
И сякаш няма път...
Целувай ме!
В безвремие
да се стопя,
да се разлея,
като приливна вълна,
достигнала брега.
Не оставяй мрака
в душата ми
гнездо да свива!
Не оставяй
демони зловещи,
да ме приютят!
Люби ме!
Мислите тежат
и пускат корени.
И сякаш няма път...
© Галя Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страстно е и красиво! Браво, Гале!
-
Хм!Гореща молба
Браво! Хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
