Sep 3, 2009, 9:49 PM

Сякаш трябва

759 0 1

Удари във сърцето ми,
сякаш трябва със звуците да съм жив,
когато знам, че смъртта приближава.
За някого, този миг е бил тъй красив,
за мен е последният момент на слава.
И трепетът не ще ме разколебае днес
да прегледам старите житейски грешки.
Съвест, омраза, колебание или стрес,
все падения, в животите не-човешки.

Като руска рулетка ли?
Сякаш трябва да знам, къде свършвам,
къде тук приключва моето последно его.
Един път ще пропусне, зареждам, обръщам
и ето, че следващият опит идва с него.
Окончателно решение, по-скоро на съдбата -
ако не аз, то тя би го избрала вместо мен.
Не защото така трябва, а защото в главата
ми моят смисъл е вече грозно унищожен.

Моят изминал живот,
сякаш трябва да го видя отново за секунди,
когато искам да умра с усмивка, поглеждам
навътре в себе си, за последно съм буден.
Да, тази гримаса идва от сляпата надежда.
Подредени от първия ден, до днес в тишината,
моят изминал живот сега си отива завинаги.
И моите мигове, които останаха в главата,
сега ме намразиха, сега ме проклинаха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...