Сянка

Poetry » Love

827 0 1

Да можех - бих те убила на часа,

нищо че сърцето ми е в тебе.

Чудовище, как си ти могло

да ме превърнеш в сянката си?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elenasim1 (Елeна)

За жалост често се случва да прогледнем след, като болката която си причиняваме е просто ужасна! Поздрав!

2012-03-07T11:41:50+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0