Сянката ни собствена гаси дъгата...
В затворите си вечно се завръщаме
и оковаваме се с болката на дните си.
Там през решетките един живот прегръщаме,
а търсим отражението му в очите си...
Заключваме се зад стените на горчилката,
опънали Прокрустовото ложе на тъгата.
Сковаваме от себе си и в себе си бесилката...
... А сянката ни собствена гаси дъгата.
Разпъваме до смърт дори надеждата.
(Не миналото, бъдещето си преливаме...)
Обличаме ú тъмноспоменни одежди
и ден, и нощ отрова ú наливаме...
И не на кръстопът, пред себе си стоим,
пред пропастта си собствена в душата...
А там каквито и картинки да редим...
... Едни и същи са в калейдоскопа стъкълцата...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
.
