В затворите си вечно се завръщаме
и оковаваме се с болката на дните си.
Там през решетките един живот прегръщаме,
а търсим отражението му в очите си...
Заключваме се зад стените на горчилката,
опънали Прокрустовото ложе на тъгата.
Сковаваме от себе си и в себе си бесилката...
... А сянката ни собствена гаси дъгата.
Разпъваме до смърт дори надеждата.
(Не миналото, бъдещето си преливаме...)
Обличаме ú тъмноспоменни одежди
и ден, и нощ отрова ú наливаме... ...