Сянката ти казва повече
Сенките ми казват повече -
особено твоята,
когато си тръгваш,
дъхът ти сякаш плаче.
И вместо тебе,
идва умората
от престорена невинност.
Ти ми пращаш по пощата
всичките духове,
значещи `вчера`
да ме повиват в безплътност,
докато крещя
с проскубан шепот,
че може би бях щастлива
в синия вчерашен кикот!
Аз ценя онези мигове
на престорена невинност
и изтръгвам най-силните викове,
но до теб достига само шепот
... върнат по пощата.
Сянката ти казва повече.
И ти ли си изморен,
въображаем приятелю?
С глас дрезгав, занижен,
кога ще излезеш на светло?...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
