Събери ми любов-
от седефена ласка и мънистена нежност
върху златната нишка
на залеза нов.
И смълчан, положи я
върху моята шия:
знай, че тази огърлица,
свенливо бленувана,
ще е нашия тих благослов.
И възторжен, и нежен,
във среднощна омая
постели ти за мене надежда.
Нека тази любов Всемира да смае!
И със ревност да ни заглежда!
© Живка Недялкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
