Събирах се и разпилявах доброта...
Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда:
Пристрастен искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
Събирах се и разпилявах доброта...
Не спирах, търсех в книгите морала,
събирах се и разпилявах доброта,
но, Господи, не бях разбрала -
в света ни пуст царува глупостта...
Крещях и шепнех, и пълзях пред прага
на хиляди безименни лица,
любов не срещнах, нямаше пощада -
стопиха се пред погледа ми множество слънца...
Научих много, вярвах сляпо,
че ще открия лъч от светлина -
закриват ме от обещания завеси,
прожектори засенчват моята душа...
А под изкуствените светлини се гърчи
и блещи нещо някакъв глупак,
в тълпата шум, аплодисменти -
зад тежките завеси глъхне моят плач...
Задъхана, с тетрадка във ръцете -
показвам новия си стих,
харесаха го, да - добре приет е,
но нежелан е и остава скрит...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
