Събирам се в „Обичам те!“
Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване,
по копнеж и нежност само ще остана.
Ще очаквам любовта ни да възкръсне
прегръдката ти топла, дреха да ми стане.
В целувки да ме облечеш, за да не мръзна.
Да съм твоето ухание на страст в нощта,
а тя да бъде с нас ,очакваща и да не бърза,
забравила за винаги какво е самота.
По пътека от любов, ще крачим окрилени.
Ще се оглеждам най- красива във очите ти.
Ще събереш листата ми от есен разпилени,
когато ме прегърне твоето- Обичам те!
