Събирам си душата...
Събирам си душата
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея,
макар отвътре зверски да боли.
Ще ме погледнеш ли?
Това го можеш.
Очите ти говорят.
Престани
да се обръщаш в другата посока.
До теб съм.
И ще бъда.
Запомни.
Не се страхувай повече.
За Бога!
Животът е прашинка
в ураган.
Настъпват миговете
на тревога...
Не всеки смисъл
е добре разбран...
Обаче вярвай –
Смисълът го има.
И Господ-Бог
безкрай е милостив.
Изкупваме се
в тежката си зима...
Но по-нататък
филмът е щастлив!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
