Feb 10, 2019, 9:46 AM

Съботно

  Poetry
573 3 6

Събудих се – девети февруари

и някак леко чоглаво ми беше.

С приятелите бяхме се събрали

снощи и доста водка поизтече.

 

Харесвам петъците – хем умора,

хем сладка радост, че почиваш утре.

Лежерна беше утринта и гола,

съблякла беше делниците смутни.

 

Подишах на пътеката във двора,

а другите все още тихо спяха.

Отправих към небесни друми взора

с надежда да попия светлината.

 

Какво да искам – въздух в дробовете

и утринна прегръдка в мека зима.

Усмивка – щом почувствах ги и двете,

и радостта, че в този ден ме има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наде, Гавраил, Pepi, Ели, Иван - радвам се, че се спряхте тук и споделихте с мен тази съботна утрин! И на поставилите в Любими! Благодарско
  • Много ми харесва! Бодро и вдъхновяващо, заредено с положителна енергия!
    Поздравления!
  • Да се радваме, че ни има, че има съботи и недели, че има утре и светлина в душите! Хареса ми, Дани!
  • И аз обичам съботните утрини, чудесно си го описал!
  • Почувствувах съботното ти настроение.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...