Събудени мисли
Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно!
Много тъжно – много мрачно!
Наранена стигнах Ада
и безсилна в него падах.
Но сърцето пак пулсира,
иска ми се да не спира.
И прегърнах самотата -
миг един, но на Земята.
Да боли, да пари в мене,
но за стих да имам време.
Болката си нося права,
пък каквото ще да става.
Стиховете ме изправят,
като слънце ме огряват.
В моя свят открих доброто,
в другия – ох, там е злото…
И с приятели различни,
със души все поетични,
палим огън на Земята,
да пребъде светлината!
© Ани Иванова All rights reserved.
