Събуди се!
Изгревът закъсня,
още по-красиво
от предишния...
Тъмните ни страни
избледняват на светлото.
Ти спиш,
аз моля се
на Всевишния...
(Сутринта ми ще ослепее)
Да, в очите си
забодох спомени!
Душата ми
прозира в тях,
а ти си като
локва есенност,
защото понякога
посипвам началото...
с прах
от изневери недогонени
или го проспивам
като филма
без субтитри,
в който твоят свят
е по-огромен.
Сутрин закъсняващо пия
(Насън)
Често ме мразят,
както часовникът
мрази махалото,
защото времето е изначално
(и в приказката ми няма магия)
Та...
вече съм стара,
убягват ми
общите изгреви.
Почти ослепявам,
като многолетната кучка
на двора ти
(тръгвам, за да си стана излишна)
Вече не давам
от своите утрини.
(ти дори не се събуди)
Нямам сили да съм предишна
или да дарявам
безметежност.
Прости ми.
(не оставям послеписи)
След една
цигара в антрето ти,
този път
ще хвана такси
много преди
... изгрева
Събуди се!
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
