Jun 20, 2011, 7:16 PM

Събуди се, мамо

  Poetry » Love
2.4K 0 0

Уморен се прибирам от работа,     

неприятна изненада ме чака в нас.

Мама е легнала и починала      

на спалнята в сетния ù час.             

 

Събуди се, мамо, детето ти е у дома,                   

ела, целуни ме, мамо, както вчера сега.             

Стани и кажи ми, мамо, да купя това-онова,     

само за едно те мразя, мамо, че ме напусна така.

 

 

Плача за тебе, мамо, галя лицето ти аз,                  

сбогуваме се с тебе, мамо, но не чувам твоя глас. 

Най-добра с всички беше, мамо, и най-красивата,

но днес раздели ни, мамо,"тя" - смъртта.              

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Emil Angelov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...