Jan 10, 2005, 2:19 PM

Събуждане

  Poetry
1.7K 0 5
Водки две
за теб,
екс и думи
две за мен,
и смях.
После две
за оня,
дето духа,
и още две,
не помня-
заспах.
Очи отварям,
мирис
на кафе,
допир
на хлъзгав
балдахин,
чужда стая,
стъпки
и нозе,
господи,
мълча си
и си трая.
Поднася
черната
отвара,
незнайна е
от де
се взе,
a снощи...

беше с друг
на бара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...