Съчинена историйка
На злобата превих ръцете,
на завистта строших носа.
Любов, допуснах във сърцето
и станах фен на честността.
Реших, че вече съм различен
и гордо вдигнах аз глава.
Не беше пътят романтичен,
а кал и паднала мъгла.
Залутах се да търся хора,
но не намирах жив човек.
Започнах с себе си да споря,
за да намеря път по-лек.
Не си завиждах, не злобеех,
умерен бях и търпелив.
Молих се, дано успея
да изживея своят миг.
Но без пороци, беше скука.
Те всъщност са ни коректив.
Всичко казано до тука,
лъжа е. Сам я съчиних.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
