Съд
Съд
Седели едни срещу други
Добрите и Злите души,
на съд те за свойте заслуги
довели човек да реши.
Едните му казвали смело,
че всичко добро е от тях,
а другите сочели с дело
как всичко превръщат на прах.
- Но първо било е доброто... -
все пак настоявали те.
- Последната власт е на злото
да прави човек от дете!
- Човек?! Та това звучи гордо!
- Уви, озвучено така
оръжие става по-твърдо
да тъпчем човека с крака.
Докато така продължавал
съдбовния спор на съда,
човекът се с туй забавлявал -
да връзва коса о брада.
Оскубал ли някой - не зная
(до болка не стигала реч),
но някой извикал накрая:
- Къде бе, човече, се вреш?!
Това обстоятелство ново
докарало в миг паметта,
че все пак там дело от слово
делят на човек с помощта!
По тъй несъзнателен начин
добрал се до своя успех,
човекът окашлял се: - Значи
ме питате мене? Добре!
Събрал той духа си да каже,
но нещо в устата горчи.
Размахал ръка да покаже
и сетил в лицето пестник!
Когато свестил се - заплакал!
Съдът продължавал по спор,
на който били адвокати
Душите - без разлика, в хор!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
