Съдба

Детероднице вечна - съдба,
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...

Не ме пий с тези устни от тлен,
че лети ми се нейде високо,
нямам време да бъда смирен
и флиртувам със всички посоки...

Не убивай в дъха ми страстта -
да изпитам на тръпката риска,
 онзи, дръзкия плам - лудостта,
 да повярвам във тебе не искам...

Все отнякъде може късмет
от прегръдката ти да ме скрие,
изкушаваш страха ми проклет,
със обреченост сляпа ме пиеш...

От съня ми копнеж не кради,
прелъстителко моя опасна,
и мечтата ми нека роди
от неразума бебе прекрасно...