Ти бе паднал ангел от небето

и с любов докосна ми сърцето.

Ти бе тази, за която аз умрях,

но горд от факта, че те има,

аз весело живях!

Сега без теб съм.

Сега съм в Ада.

Но когато бях жив,

получавах най-голямата наслада:

Очите ми да виждат твоята красота,

а устните ти нежни да изричат хиляди слова.

Бях щастлив, но "Обичам те" да кажа

колко много бе ме страх. Сякаш някой

ми подсказа: "Не, недей! Това е грях."

Да, това бе моят разум, но сърцето ми

не издържа и на хиляди парченца

         ... то се разпиля...