Съдба,

защо си тъй жестока?

Защо отне ми любовта?

Защо в пустиня 

ти превърна 

моята душа?

За всяка усмивка 

щастлива,

роня горчива сълза.

За всяка любовна

въздишка,

плащам висока цена. 

Прегръдки нежни,

целувки страстни,

любовни думи

в омайни нощи.

Защо отне ми 

съдба?

Сърцето си погребах,

душата в черно я обвих,

тъгата спътница е моя,

болката другар.

Сълзи горещи парят,

устни тихо пак повтарят 

обичам, обичам те любов. 

И вричам се отново 

пред гроб студен,

че любов единствена 

е той за мен. 

За всяка моя сълза, 

за всяка не сбъдната 

мечта 

днес проклинам те 

съдба.