Пред малкия прозорец
свещта едва мъждука
изрекла скрити тайни
от един живот
пламъче последно
търси си пролука
огнено листенце
пратено от Бог.
Самотникът пред нея
в пламъка се взира
лицето си отпуска
усеща топлина
пророчествата идват
и оставят диря
в душата му забравят
малко красота.
Спомени го грабват
миналото търсят
а то е изтъкано
с нишки от тъга
къде е Любовта
те за нея бързат
размяната е само
срещу Самота.
Януари,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
