Jan 27, 2019, 1:58 AM
Съдба
Пред малкия прозорец
свещта едва мъждука
изрекла скрити тайни
от един живот
пламъче последно
търси си пролука
огнено листенце
пратено от Бог.
Самотникът пред нея
в пламъка се взира
лицето си отпуска
усеща топлина
пророчествата идват
и оставят диря
в душата му забравят
малко красота.
Спомени го грабват
миналото търсят
а то е изтъкано
с нишки от тъга
къде е Любовта
те за нея бързат
размяната е само
срещу Самота.
Януари,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Руми,същото се отнася и за теб.С интерес очаквам твоите коментари.Хубава петъчна вечер!
-
Винаги си верен на своя стил, Гавраиле! Чета те с удоволствие!
-
Ана,сърдечен поздрав и на теб!
Мария,благодарен съм ти за искрените пожелания.
Желая и на двете хубави зимни дни! -
Не е последно това пламъче и Бог го знае! Не спирай да се надяваш, ще ти изпрати светлината на истински сгряващи чувства!
-
.. " размяната е само
срещу Самота"- Много ми хареса, Гавраил ! Сърдечни поздрави! -
Кети,с точните си думи намери кодираните мисли на моя стих.
Милко,благодаря ти че така си почувствувал моето поветствование.
Катя,с удоволетворение прочетох думите ти.
Еси,благодаря Приятелко за твоята проницателност.
Рени,много удачно сравнение.Ние ,хората сме като свещта.Палим се,разгаряме и угасваме.Но пламъкът винаги ще го има!
Светла,винаги очаквам една контеса на моя сайт.
Иржи,това харесвам на твоите думи че винаги вдъхват кураж.Благодаря за подкрепата!
Валя,поздрав и на теб! -
Поздрави, Гавраиле.
-
Гавраиле,
Искам нещо топло да напиша,
за да разтопя тъгата,
че от нея стиховете ти въздишат,
та се потопих и аз самата....
Знай,че след тъгата идва радостта!
Само трябва да повярваш!
Стара или нова,щом дойде любовта
и в миг сама изчезва убийствената самота!! -
Поздрав и на тебе Елка за топлите думи.Запомнят се!
-
Поздрави, Гавраил...
-
Прилична е на хората свещта -
фитилът - което ни гори отвътре -
оголва ни, и води ни към пепелта.
кога в сърцето спомен се промъкне -
пламък от тъгата ни ще стъкне –
мъничка искра за бързоногата Любов -
оставилата белег, като Вечен, Огнен Зов…
и ако Самотата тихичко въздъхне -
пламъчето жадно, една сълза ще глътне -
най-страшната ”размяна” ще преглътне
сетне - сетне болката ще си отдъхне…
пророчество, съдба – всичко ще „изпръхне”…
и Някой пак огниво в душата ни ще втъкне -
Диди,красиви са и твоите думи.Хубава вечер ти желая!
-
Юри,кратък но много съдържателен е твоят коментар.Ценя го много!
-
Василка,весталките винаги в пламъка са виждали бъдещето.Присъщо и отредено на жените.Благодаря за коментара!
-
Е, дано да стоплихме самотната душа. остава само да отвориш вратата на любовта!
-
Видях във миналото с нишки от тъга
една спотайваща се тъжна самота.
Погледнах в бъдещето - ярка светлина.
Познай, приятелю - това е любовта! -
Ех,че хубаво си съчинила Станислава.
Благодаря ти! -
Хареса ми стиха ти, Гавраил!
-
Нежно и жестоко едновременно, защото любовта наистина може само със самота да бъде заменена!
-
Нежно и топло! Прекрасен стих! Поздрави, много ми хареса!
-
Образ на топлина... Красив стих!
-
Пак е тъжно и хубаво, приятелю!
-
В пламъчето се взрях, минало и бъдеще видях! Поздравления!
-
Нищо и никакво уж пламъче мъждиво,
а колко ли тайни е скрило!
И докато светлика и мъждее
в самотника с надежда и топлина
душата му изплакана ще грее!
-
Благодаря че ме посети.Хубава неделя ти желая!
-
Харесва ми!
-
Таня,
след парещите стъпки
ме обзема страх...
Винаги очаквам някой да ме заинтригува с остроумието си.
Благодаря за присъствието ! -
... на Пламъчето дирята познах... след парещите стъпки има ли любовен смях?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
