Съдба
Черна котка,
писък зловещ,
пресече
сплотения път,
дъжд пороен,
поличба лоша...
... в изоставена стая,
дървена маса,
седнало на ъгъл
тъжно лице,
щастието беше отнето...
Прокудена истина,
факти говорят,
примиримост неискана,
мъгла гъста,
орисия страшна...
... в стара къща,
похабена
зее вратата,
омърлушени хора,
хляб обърнат
ядат,
надеждата беше изгубена...
Бяла лястовица,
чуруликане шумно,
кацна на унилото рамо,
слънце горещо,
поверие добро...
... в старата къща
с изоставена стая,
гласовете мълчат...
... свободата се върна!
© Славка All rights reserved.
