Животът днес жестоко ме наказа.
Оказва се - от моята любов боли.
Не трябва вече да обичам,
щом мъка виждам в твоите очи.
Опитах се съдбата да измамя.
Ала, уви - не го умея аз.
Написала ми е : "Обичаш ли, ще страдаш.
Така ще е до сетния ти час."
Съдбата спътница е вярна
и следва своята душа.
Дори и в друго измерение
със мене вечно ще е тя.
А ти недей, любима моя,
недей за мене ти тъгува.
Върни в сърцето си покоя,
за тебе явно аз не струвам.
© Христо Костов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
