Apr 2, 2012, 12:05 PM

Съдба е

  Poetry » Other
713 0 2

 

Не само за това, че от съдбата
на никого не се отдава да избяга.
Че опит за промяна на нещата
по-силно възелът околошийно стяга.

Че сочейки посоката ти с пръст,
превръща всеки изгрев в ден пореден,
през който влачиш скапания кръст,
с надеждата, че пръстът не е среден.

Че не три - триста пъти ходиш за вода,
запазил спомена за стомна цяла.
Че газейки и падайки в калта,
стремиш се да опазиш ризата си бяла.

Че всеки ден по мъничко грешиш -
все сам, защо да си кривиш душата.
Че колкото и силно да крещиш,
не можеш да надвикаш тишината.

Че въпреки това не обвиняваш
причините, които не разбираш.
Не можеш с друг да се сравняваш, 
живот не можеш да избираш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...