Знам, че съм съвършена -
уханна, снежнобяла, красива...
Довчера бях в парника
(сиреч, култивирана съм, не съм дива).
Сутринта ми клъцнаха стъбълцето...
Заболя ме, преглътнах, погледнах небето,
стиснах листи, не пророних и звук...
Знаех, дошло беше времето да си тръгна оттук.
После - кашон, дълъг път и пазара,
тълпи от хора, които викат, смеят се, разговарят,
подредена с другите мои сестри на тараба,
тръпнехме клиентите да ни разграбят ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up