Съдба ( по Антоан дьо Сент Екзюпери)
Не можем от съдбата да избягаме
Което трябва да се случи, ще се случи
Вятърът ще ни отвее някъде
където трябва в този миг да бъдем
И слънце ще огрее ярко хората,
които трябва нии да забележим
Във миг ще оживее ситуацията
която важно е да преживеем
Нощта ще се намеси от далече
да затъмни моменти груби, лощи..
Така доброто просто ще се случи
а от лошото ще се предпазим
Отлитащите птици лекокрили
насочват се стремително на юг
и спомен носят тъжен, но обичан
за някой който вече не е тук
И плачещи очи ще се измият
от пролетния хладен ситен дъжд
А дъгата ще даде надеждата
душевно да възкръснем изведнъж
И хиляди неща ще ги последват
Да, ще се случат хиляди моменти
Но помни, случайност просто няма
А воля и съдба в единство слети
© Росица Георгиева All rights reserved.
