Съдба съм ти
На капки е залезът
в чаша от спомен.
Седни срещу мен. Погледни ме!
Сънят нека лази
в краката бездомен.
Сега сме сами. Само ние.
Не се оправдавай
за всеки, за всичко -
невинен, виновен... Все тая.
Не те обвинявам -
не ми е привичка.
Не искам за нищо да зная.
Не вярвам на думи
отдавна, отдавна...
Животът така ме научи.
Недей да се чудиш,
не търся (а трябва),
нарочно така ти се случих.
Копринено мека
водица. Мълчана.
Нали уж си силен за трима?
Но аз съм утехата,
аз съм желана...
Не моля за нищо. Аз взимам.
Какво не разбираш?
Не те омагьосах.
Ти сам пожела свободата,
а все не намираше
друга посока
освен мен. Това е съдбата.
От залеза капки
да пием. Рискувай!
Горчи ли? До дъно тогава!
Че само със сладко
животът не струва
щом с мен си. А аз съм такава.
© Деа All rights reserved.
- само се закачам
