И как безгрижен бе денят ти днес,
и как говореше с дърветата,
кълвеше зрънца по прашните чакълести пътища,
летеше ти наволя из небесата...
И реши да си починеш...защо,защо реши така,
не можа ли твоето малко сърчице да издържи
можеби още две само две обиколки над бора.
И обрече се ти...и ето те сега в мен...в моите ръце.
Аз усещам как уплашено бие сърчицето ти,
на вид малко но наистина голямо,на никому нищо лошо сторило,
и аз щях да те пусна но взеха те от мен,
и беше ужасно,мъчиха те,но прости ми нищо не можех да направя. ...