Съдбата поиска

Sep 15, 2010, 10:05 AM

Poetry » Love

927 0 2

Съдбата поиска да мина през твойта стихия.

И тръгнах с искрица във шепи по трънливия път.

Краката ми мръзнеха от студ във окови,

но пазех с усмивка мисълта си за погледа скъп.

Колко пъти жигосваха ме с думи - фалшиви.

Белези нося на врата си като въже.

Но във примката цвете поникваше вечер

и с ухание успокояваше мойто сърце.

В нощите с песен приспивах умората в мене.

От звездите изплитах атлазена стълба към теб.

И във сребърна риза обличах искрата,

за да е жива, щом стигна след края на пътя - нелек.

Бяло утро щом съня ми с милувка пропъди

и росата измие предишните ми грехове,

ще се преродя във твойта стихия,

за да се слеят нашите - очакващи се светове.

Please sign in with your account so you can comment and vote.