May 6, 2007, 5:28 PM

Съдби

  Poetry
961 0 6
Пъстър живот. Преживян е различно.
В миг някой къса душата си,
друг пее в песни отколешни истини
и храни със обич съдбата си.  

Опит за допир на две траектории
неподходящото време избира.
Разминаване. Скеч, а подир - алегория.
На жалки надежди умиране.  

Днешни вълнения трупат се вчера.
Утрешни тръпки се слягат.
Думи отново стават премерени.
Поединично фонтанът ни дави.  

Неблагоразумно съдбите преместват
времеви и пространствени дири.
По-здравословно е да пикираш отвесно,
отколкото параболично умиране.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...