Jan 7, 2008, 8:55 AM

Съдбовен подарък (На М.)

  Poetry
1.2K 0 3
 

Искам да се потопя в твойта личност,

в която откривам любовта.

Твойто име

ме пробожда с иглата на страстта,

когато го изричам не случайно, а

специално.

Искам те силно,

както преди,

с онзи поглед,

Изпиващи очи търсещи мен.

Срещна ли те...

Ще рискувам

да се загубя в лабиринти, непознати води.

Ще бъда сляпа, опиянена,

но щастлива,

защото ме караш да чувствам

огъня,

сърцето си живо,

а дните благословени.

......................

........................

Моля те, реалност,

не разваляй таз съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...