Съдба, спри и замълчи!
Спри с тези ритници, че аз избрах си живот сред черници!
Черно, пусто и мрачно да бъде,
Сърцето да не пребъде!
Спри, съдба, млъкни и не ме мисли!
Защо подритваш ме ти, кажи?!
Нима надежда в мен откриваш, че риташ ме с жажда да започна да живея и отново да си пея?!
Ах, твоите ритници не спират ме да греша всеки ден,
да бъда във въртележката на своята грешка,
да я повтарям и все за собствената си душа да забравям.
Ах, Съдба, Съдба!
Само ти мен разбра. ...