EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
Apr 17, 2008, 9:06 AM

Съди ме 

  Poetry » Love
1588 0 6
 

Съди ме,

блъскай ме,

но остави ме...

Да крещя неистово копнея...

Разбираш ли, едничко е -

с всяка клетка

аз искам само да живея.

Дори за миг,

за "онази" задушаваща любов

да ме обвие,

зовящ я всеки с благослов.

И тогава нека, нека ме попие.

Ти само дръж сърце, изтрай

за малко...

(и теб, и себе си, и ние).

Пълзи със сетни сили,

но стигни докрай.

Безброй тъги не те убиха,

та сега ли ще се предадеш,

когато имаш шанса да успееш.

И толкова лъжи не те раниха

(дали опитаха веднъж?).

Трябва само малко сили да налееш,

потока от желания задръж...

И можеш вече да ме съдиш,

да ме блъскаш

и да ме оставиш...

Но аз съм изживял копнежа.

Разбираш ли, едничкото -

с всяка клетка,

мога вече всичко да зарежа...

© Валентин Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??