Съдрана душа

Когато с тежки думи ме изпрати,

прекрачих прага ти с горчивина...

При  дяволите черни ме запрати -

изтласкана от приливна вълна...

Обиди ме, снижи ме, порица ме...

Раздра закърпената ми душа,

парченцата от чувства разпиляни

във джоба стиснах с хладната ръка.

Прага прекрачих, бавно се обърнах,

последната сълза отроних там

и с болка злобата ти ядна зърнах -

от буца в гърлото, преглъщайки едвам...

Парфюмът ми ще изветрее скоро,

без моя пулс, без живата ми топлина -

аз вече съм - "приятелката стара",

за нови ласки имаш свобода...

Не с клетвени слова ще те дамгосам

и няма любовта ти да зова,

но чувства оцелели не прахосвам -

достатъчно съм мъдра за това...

С парчета от душата ми съдрана

не ще попивам влагата на похотта,

сълзите си в карфици ще превърна -

най-ценното във мен ще го спася...