Съхранение
Да те запазя не успях,
изгубих всичките ти трепети,
наказах себе си да бъда в мрак,
безумно похабих те и оплетох те.
Сега е късно, във душата ми тъмнее,
надвиснали в очите ми вилнеят бури
и вятър разпилява любовта ми,
убих те със последните куршуми.
Сега е късно, себе си загубих,
и лутам се, до кръв съм наранена,
сега застинал стон в сърцето си,
сега си радост - неродена.
Сега е късно... вече свечерява,
със себе си стоя и разговарям,
опитвам се да бъда силна... да не плача
и огъня с ръце да не разравям.
Сега е късно... няма да ни има,
един без друг на пътя ще живеем
и таз прокоба е над нас надвиснала,
дали един без друг ще оцелеем...
© Силвия All rights reserved.
Благодаря ти, прегръдки